През 1964г. хората от квартала Уудлоун в Чикаго имали проблем с местната власт, която не изпълнявала обещанията си. Уудлоун бил беден район, населен с афроамериканци и шансовете им за успех били минимални. Те обаче се обърнали към Сол Алински - известен организатор на общности.
Алински измислил как хората от Уудлоун да притиснат кмета и съветниците така, че те да бъдат принудени да преговарят и да свършат обещаното. Идеята си нарекъл shit in, по аналогия със седящите протести sit in.
Планът му бил в най-пиковите часове на чикагското летище "О'Хара" стотици уудлоунци да заемат тоалетните с вестници и списания в ръце и да не мръднат от там. Какво би се случило с огромния брой пътници, изнервени от невъзможността да задоволят свои основни потребности? Можем да си представим най-натовареното за времето си летище в света, развълнувано като пчелен кошер. Навярно за shit in акцията щеше да пише в учебниците, ако Алински хитро не подшушнал тук-там за плановете си.
Градските власти в Чикаго били зашеметени при вестта за готвената окупация. Подновили преговорите с хората от Уудлоун и този път наистина изпълнили ангажиментите си. Всъщност Алински приложил една от главните си тактики: "Заплахата обикновено е по-ужасяваща от самото нещо."
Историята от 1964г. е отправната ми точка в изследването на общностите. Колкото и да впечатлява, за мен тя е по-скоро пикантна, но не и типична илюстрация на тема "гражданска активност".
Блогът е мястото, в което ще споделям какво съм научил за създаването на общности. Искам да разбера как хората могат да се образоват, да се превръщат в осъзнати свободни и солидарни граждани и как могат с малки инициативи да постигат промяна към по-добро. Харесвам израза "Действай локално, мисли глобално" и искам да видя как се прилага по света и какво може да се направи у нас.
Алински измислил как хората от Уудлоун да притиснат кмета и съветниците така, че те да бъдат принудени да преговарят и да свършат обещаното. Идеята си нарекъл shit in, по аналогия със седящите протести sit in.
Планът му бил в най-пиковите часове на чикагското летище "О'Хара" стотици уудлоунци да заемат тоалетните с вестници и списания в ръце и да не мръднат от там. Какво би се случило с огромния брой пътници, изнервени от невъзможността да задоволят свои основни потребности? Можем да си представим най-натовареното за времето си летище в света, развълнувано като пчелен кошер. Навярно за shit in акцията щеше да пише в учебниците, ако Алински хитро не подшушнал тук-там за плановете си.Градските власти в Чикаго били зашеметени при вестта за готвената окупация. Подновили преговорите с хората от Уудлоун и този път наистина изпълнили ангажиментите си. Всъщност Алински приложил една от главните си тактики: "Заплахата обикновено е по-ужасяваща от самото нещо."
Историята от 1964г. е отправната ми точка в изследването на общностите. Колкото и да впечатлява, за мен тя е по-скоро пикантна, но не и типична илюстрация на тема "гражданска активност".
Блогът е мястото, в което ще споделям какво съм научил за създаването на общности. Искам да разбера как хората могат да се образоват, да се превръщат в осъзнати свободни и солидарни граждани и как могат с малки инициативи да постигат промяна към по-добро. Харесвам израза "Действай локално, мисли глобално" и искам да видя как се прилага по света и какво може да се направи у нас.
0 comments:
Post a Comment