Това били Панайот Волов и Георги Бенковски, апостолите на Четвърти революционен окръг. Бледият и чувствителен интелигент Волов първоначално бил определен за главен апостол на окръга, но естественият подбор не му оставил шанс. Властният и енергичен Бенковски бързо станал всепризнат вожд на движението в Панагюрско. За няколко месеца той организирал и осъществил саможертвеното и предварително обречено Априлско въстание. Вдъхновил, мобилизирал и повел стотици, дори хиляди непознати хора.
Какъв е Бенковски, когато работи с хората?
- Обича да говори с размах, гръмко и красноречиво. Разпален оратор е. Речта му пред 300 души на Оборище е силна, въздействаща, енергитизираща. Държи се като народен трибун, знаещ какво е най-доброто за всички.
- Обича да е център на вниманието. С всички сили се стреми да прави или да контролира събитията. Позира като актьор на сцена пред многобройна публика. Ролята на многобройните му телохранители по време на подготовката на въстанието е да въздействат визуално и емоционално, а не толкова да го пазят.
- Обича да налага мнението си и не търпи противоречия. Захари Стоянов пише за него: "ревнеше му се да диктаторства." Не харесва "философите" и "граматиците", както присмехулно нарича по-образованите от него.
- Обича да говори с най-общи фрази. Не предлага на хората по-далечна и по-ясна визия за бъдещето от въстание и абстрактно сладкия идеал за свобода. Не се опитва да отиде отвъд собствения си опит и опита на хората, на които проповядва.
Какъв е Левски, когато работи с хората?
- Обича да разяснява, да тълкува и да просвещава. Захари Стоянов разказва какво е чувал от съратниците му: "Покрай своята апостолска мисия той е изпълнявал и много други обязаности в отношение на селяните, като: да живеят по-човешки, да си дават децата в училището и пр."
- Обича да създава малки групи - комитетите. Не търси масовост и бързо набиране на членове, а търси подходящи хора. Тропа на вратите на непознати, препоръчани от общи познати. Обикаля от човек на човек, създава лични връзки, споява отделните комитети.
- Обича да поощрява хората да изразяват мнение. Не им се налага. Вероятно е осъзнавал колко е важно българинът, който няма навик да решава самостоятелно въпроси извън портата на двора му, да се подкрепя в научаването и осмислянето на нови неща. Затова заявява, че в свободна България въпросите ще се решават е вишегласие.
- Обича да рисува пред събеседниците си по-далечна перспектива от въстанието и освобождението. Пише до Каравелов: "Ще имаме едно знаме, на което ще пише "Свята и чиста република."
Мисля, че днес Левски би бил съвършеният организатор на общности. Левски планира проекта си напред във времето и разчита на неговата устойчивост. Важно му е хората да са идейно осъзнати, да са обществено образовани и обучени. Понеже знае, че целта - свободна и демократична република - е трудна за постигане, иска да положи здрава, дълбока основа на движението си.
Разбира се, осъзнавам, че Левски и Бенковски действат в различен исторически контекст. Затова не целя да противопоставя две личности с големи заслуги към нацията. По-скоро сравнявам похватите им, които все пак отразяват личностните им характеристики. Единият похват - този на Левски - е по-успешен при създаването на малки общности. Той е в съзвучие и с практиките на съвременното демократично общество.


Миналата година четох по-внимателно главата за Оборищенското събрание в "Записки по българските въстания". Честно казано, останах с ужасни впечатления от Бенковски :) Захари Стоянов говореше за антиинтелигентщина (нарочно унижаване на хора, по-образовани от него), откровен популизъм, мелодраматични и авторитарни жестове. Борба за власт още преди да е почнало въстанието. За съжаление този модел е виден и печеливш все още. Не го харесвам.
ReplyDeleteПредставата ми за Бенковски също е изградена през "Записките" на Захари Стоянов. Имам колебливо отношение към личността му, поне в контекста на темата.
ReplyDeleteОт една страна, по време на война единоначалието е оправдано и разбираемо. От друга страна, нещо ме кара да вярвам, че това е типичният му модел на поведение. Като честолюбив и горделив човек, Бенковски посреща с подозрения дори вестта, че българин - генерал в руската армия е готов да се включи на страната на въстаниците. Думите му, предадени от Стоянов, издават явна ревност.
След като написах текста, се зачудих дали да махна имената и просто да представя два различни модела за организиране на хората. Но понеже от самото начало имах асоциацията с Бенковски и Левски, реших да оставя имената им. И преди да публикувам статията, препрочетох "Записките", за да се уверя, че навремето вярно съм запомнил събитията.
Мисля, че е хубаво, че си ги оставил. Анализът ти е точен, примерите са добри. Сцената на тема "вишегласие" е много красноречива. И е добре, че са български примерите, но толкова различни, защото друго е усещането да стъпиш върху тукашна история, някак си имаш увереността, че тезата ти не е географска променлива.
ReplyDeleteПубликувай още някъде този текст, струва ми се важен.
Впрочем пак у Захари Стоянов се описваха въстанически планове за горене на градове и села...
ReplyDelete