Два различни подхода

Около 22 януари 1876г. двама мъже преминали заледения Дунав от Влашко към Българско.

Това били Панайот Волов и Георги Бенковски, апостолите на Четвърти революционен окръг. Бледият и чувствителен интелигент Волов първоначално бил определен за главен апостол на окръга, но естественият подбор не му оставил шанс. Властният и енергичен Бенковски бързо станал всепризнат вожд на движението в Панагюрско. За няколко месеца той организирал и осъществил саможертвеното и предварително обречено Априлско въстание. Вдъхновил, мобилизирал и повел стотици, дори хиляди непознати хора.

Какъв е Бенковски, когато работи с хората?

• Обича да говори с размах, гръмко и красноречиво. Разпален оратор е. Речта му пред 300 души на Оборище е силна, въздействаща, енергитизираща. Държи се като народен трибун, знаещ какво е най-доброто за всички.
• Обича да е център на вниманието. С всички сили се стреми да прави или да контролира събитията. Позира като актьор на сцена пред многобройна публика. Ролята на многобройните му телохранители по време на подготовката на въстанието е да въздействат визуално и емоционално, а не толкова да го пазят.
• Обича да налага мнението си и не търпи противоречия. Захари Стоянов пише за него: "ревнеше му се да диктаторства." Не харесва "философите" и "граматиците", както присмехулно нарича по-образованите от него.
• Обича да говори с най-общи фрази. Не предлага на хората по-далечна и по-ясна визия за бъдещето от въстание и абстрактно сладкия идеал за свобода. Не се опитва да отиде отвъд собствения си опит и опита на хората, на които проповядва.

Бенковски умее да пробужда емоции, да докосва и овладява ирационалното в хората. Той е площаден агитатор; човек, които може да оглави голямо социално движение. Освен национализма на Бенковски, обаче, такива масови социални движения могат да са и нацизмът, и комунизмът. Когато човек стане част от такова движение, той се чувства и действа различно от случаите, когато е сам и внимателно разсъждава. Да, имаме късмет, че Бенковски е бил на страната на "добрите" и действията му са допринесли за освобождението на България. Но подходът "Бенковски" не е този на сплотените, съзнателни и съзидателни общности. Такъв е подходът "Левски."

Какъв е Левски, когато работи с хората?

• Обича да разяснява, да тълкува и да просвещава. Захари Стоянов разказва какво е чувал от съратниците му: "Покрай своята апостолска мисия той е изпълнявал и много други обязаности в отношение на селяните, като: да живеят по-човешки, да си дават децата в училището и пр."
  
• Обича да създава малки групи - комитетите. Не търси масовост и бързо набиране на членове, а търси подходящи хора. Тропа на вратите на непознати, препоръчани от общи познати. Обикаля от човек на човек, създава лични връзки, споява отделните комитети.
  
• Обича да поощрява хората да изразяват мнение. Не им се налага. Вероятно е осъзнавал колко е важно българинът, който няма навик да решава самостоятелно въпроси извън портата на двора му, да се подкрепя в научаването и осмислянето на нови неща. Затова заявява, че в свободна България въпросите ще се решават е вишегласие.
• Обича да рисува пред събеседниците си по-далечна перспектива от въстанието и освобождението. Пише до Каравелов: "Ще имаме едно знаме, на което ще пише "Свята и чиста република."
  

Левски основава комитет

Мисля, че днес Левски би бил съвършеният организатор на общности. Левски планира проекта си напред във времето и разчита на неговата устойчивост. Важно му е хората да са идейно осъзнати, да са обществено образовани и обучени. Понеже знае, че целта - свободна и демократична република - е трудна за постигане, иска да положи здрава, дълбока основа на движението си.

Разбира се, осъзнавам, че Левски и Бенковски действат в различен исторически контекст. Затова не целя да противопоставя две личности с големи заслуги към нацията. По-скоро сравнявам похватите им, които все пак отразяват личностните им характеристики. Единият похват - този на Левски - е по-успешен при създаването на малки общности. Той е в съзвучие и с практиките на съвременното демократично общество.