Днес към обяд баща ми отиде да играе карти в кварталния клуб. Клубът е местното читалище, където пенсионерите разнообразяват дните си с бридж. С това се изчерпва и социалнозначимата му роля.
Каква ще е съдбата на нашенските читалища (наричани по света community centers) през 21 век? Повечето от тях гаснат във времената на - както сме свикнали дежурно да казваме - недоимък и променени ценности. Проблемът на читалищата обаче не е бедността, нито материализмът и егоцентризмът на хората. Проблемът им е, че нямат опит в социалното предприемачество и не умеят да развиват социалния капитал. Нужни ли са тогава?
Няма да дам категоричен отговор веднага. Нека разгледаме и друга възможност. В белослатинското село Бърдарски геран читалището не гасне.
Читалище "Съединение - 1923" има певчески състав, група за народни танци, шах-клуб, дневен център за работа с деца... Читалищното настоятелство кандидатства за финансиране на свои инициативи по програми на ЕС. Има няколко проекта, подкрепени от европейски донори.
Читалището има дори собствен блог. Когато го чета, ме изпълва увереност за бъдещето на малките сплотени общности. Някой може да си каже: "Хората на село нямат молове и хипермаркети, затова отиват в читалището." Дали? Защо тогава хиляди села у нас нямат такива читалища?
Бърдарски геран е особен случай, все пак. Да започнем с първото, че жителите му са католици. Те са потомци на българите, които през османското иго се преселили в Банат и през 1887г. се върнали обратно в свободната родина. Да продължим с второто, че селото е заобиколено от православни села. Затова бърдарци общуват с населението от по-далечните католически селища в северна България и (забележително!) с братята си от румънски Банат. Това помага да се гледа по-надалеч. Да завършим с третото, че там има млади хора, че там се раждат деца.
Как се съхраняват традициите на банатските българи у нас? Бърдарски геран търси отговор и поне за себе си го намира.
А другите? Какво могат да направят останалите читалища? Това зависи от хората в тях. Хората от хиляди села и градски квартали имат свои потребности. Малките читалища могат да свършат голяма работа за интелектуалното и духовно обогатяване на местните жители, за предлагането на смислени начини за прекарване на свободното време на младежите, за подобряването на селищната среда, за благоустрояването на кварталите, за сближаването на хората от общността.
Промяната започва от развитието на двете неща, които споменах в началото: социално предприемачество и социален капитал. Така читалището може да се върне към ролята, която са възрожденците са му дали.
Каква ще е съдбата на нашенските читалища (наричани по света community centers) през 21 век? Повечето от тях гаснат във времената на - както сме свикнали дежурно да казваме - недоимък и променени ценности. Проблемът на читалищата обаче не е бедността, нито материализмът и егоцентризмът на хората. Проблемът им е, че нямат опит в социалното предприемачество и не умеят да развиват социалния капитал. Нужни ли са тогава?
Няма да дам категоричен отговор веднага. Нека разгледаме и друга възможност. В белослатинското село Бърдарски геран читалището не гасне.
Читалище "Съединение - 1923" има певчески състав, група за народни танци, шах-клуб, дневен център за работа с деца... Читалищното настоятелство кандидатства за финансиране на свои инициативи по програми на ЕС. Има няколко проекта, подкрепени от европейски донори.Читалището има дори собствен блог. Когато го чета, ме изпълва увереност за бъдещето на малките сплотени общности. Някой може да си каже: "Хората на село нямат молове и хипермаркети, затова отиват в читалището." Дали? Защо тогава хиляди села у нас нямат такива читалища?
Бърдарски геран е особен случай, все пак. Да започнем с първото, че жителите му са католици. Те са потомци на българите, които през османското иго се преселили в Банат и през 1887г. се върнали обратно в свободната родина. Да продължим с второто, че селото е заобиколено от православни села. Затова бърдарци общуват с населението от по-далечните католически селища в северна България и (забележително!) с братята си от румънски Банат. Това помага да се гледа по-надалеч. Да завършим с третото, че там има млади хора, че там се раждат деца.
Как се съхраняват традициите на банатските българи у нас? Бърдарски геран търси отговор и поне за себе си го намира.
А другите? Какво могат да направят останалите читалища? Това зависи от хората в тях. Хората от хиляди села и градски квартали имат свои потребности. Малките читалища могат да свършат голяма работа за интелектуалното и духовно обогатяване на местните жители, за предлагането на смислени начини за прекарване на свободното време на младежите, за подобряването на селищната среда, за благоустрояването на кварталите, за сближаването на хората от общността.
Промяната започва от развитието на двете неща, които споменах в началото: социално предприемачество и социален капитал. Така читалището може да се върне към ролята, която са възрожденците са му дали.
Много точно. Но не винаги става въпрос за незаинтересовани жители, а за активно нежелание да се прави нещо. Grassroots организации съществуват, но читалищата много често не ги допускат при себе си. Защото не са свои.
ReplyDeleteВ същото време се отпускат едни сериозни пари за читалищна дейност, които тези нефункциониращи места прибират без работа и без да ги делят.
Местното ни читалище, в "Хаджи Димитър", имаше бингозала и каса на цифрова телевизия. Когато реших да издиря дали няма все пак и библиотека, за да даря един кашон книги, дълго време не можех да намеря библиотекарката на работа, а накрая тя ми се разкрещя, че съм очаквала за тия пари и да работи.
В моя роден провинциален град читалището имаше прекрасен детски хор (на Медникаров), юношески камерен оркестър, концертна зала, големи и добре функциониращи библиотеки - детска и за възрастни, като читалните и заемните бяха на по цял етаж, музикална и балетна школа. Тези неща работеха активно.
Мисля, че в по-малките градове читалищата работят по-добре. Там от десетилетия има художествена самодейност.
ReplyDeleteНа много места - особено в по-големите градове - не е така. Там читалищата имат една - две дейности, колкото да се намира работа за един, двама или трима души.
Но grassroots групите /на които съм фен и за които е този блог/ може изобщо да не чакат отклик от сегашните неработещи читалища!
Вместо това, те сами могат да регистрират нови читалища.
Чудесното е, че според Закона за читалищата, всички читалища са НПО! Единствената разлика от обичайните сдружения е, че читалището трябва да има повече членове /примерно сто/, за да получава субсидия от общината.
Група ентусиасти от един голям квартал в големия град все ще могат да намерят сто съкварталци - съмишленици /най-малкото, могат за започнат от собствените си семейства/. Ако имат идеи, могат да кандидатстват с проекти. А като са много хора, могат да задвижат и някакви дейности на доброволчески принцип.