Общности

Имало едно време... кино

2011-04-25T22:46:00.000-07:00

Граждани на Пловдив са започнали кампания за спасяването на някогашното кино Комсомол (по-късно Космос).

Общинската управа на Пловдив е решила то да бъде продадено, разрушено и на негово място в центъра на града да се издигне бизнес сграда с 4-етажен паркинг. Общинарите твърдят, че един голям паркинг ще реши проблемите с паркирането в центъра на Пловдив.

Блогът Да запазим кино Космос представя другата позиция: на местни жители от квартала и на хора на изкуството. Групата пловдивчани опитва да повдигне обществен дебат за бъдещето на някогашното кино. Темата е разгледана не през призмата на бизнес инвеститора, а от гледна точка на устройството на градската среда: как да се съхрани архитектурният ансамбъл на квартала, как да се оформи пространството около и пред киното, как и защо трябва да се запазят емблематични сгради от миналото.

Важен белег за ценността на кампанията е, че местните жители са се самоорганизирали и са изразили несъгласието си с плановете на общината. Те настояват за обществен дебат за бъдещето на киното, засега - без отговор.

(Не)нужните читалища на 21 век

2010-03-14T15:35:00.000-07:00

Днес към обяд баща ми отиде да играе карти в кварталния клуб. Клубът е местното читалище, където пенсионерите разнообразяват дните си с бридж. С това се изчерпва и социалнозначимата му роля.

Каква ще е съдбата на нашенските читалища (наричани по света community centers) през 21 век? Повечето от тях гаснат във времената на - както сме свикнали дежурно да казваме - недоимък и променени ценности. Проблемът на читалищата обаче не е бедността, нито материализмът и егоцентризмът на хората. Проблемът им е, че нямат опит в социалното предприемачество и не умеят да развиват социалния капитал. Нужни ли са тогава?

Няма да дам категоричен отговор веднага. Нека разгледаме и друга възможност. В белослатинското село Бърдарски геран читалището не гасне.

Читалище "Съединение - 1923" има певчески състав, група за народни танци, шах-клуб, дневен център за работа с деца... Читалищното настоятелство кандидатства за финансиране на свои инициативи по програми на ЕС. Има няколко проекта, подкрепени от европейски донори.

Читалището има дори собствен блог. Когато го чета, ме изпълва увереност за бъдещето на малките сплотени общности. Някой може да си каже: "Хората на село нямат молове и хипермаркети, затова отиват в читалището." Дали? Защо тогава хиляди села у нас нямат такива читалища?

Бърдарски геран е особен случай, все пак. Да започнем с първото, че жителите му са католици. Те са потомци на българите, които през османското иго се преселили в Банат и през 1887г. се върнали обратно в свободната родина. Да продължим с второто, че селото е заобиколено от православни села. Затова бърдарци общуват с населението от по-далечните католически селища в северна България и (забележително!) с братята си от румънски Банат. Това помага да се гледа по-надалеч. Да завършим с третото, че там има млади хора, че там се раждат деца.

Как се съхраняват традициите на банатските българи у нас? Бърдарски геран търси отговор и поне за себе си го намира.

А другите? Какво могат да направят останалите читалища? Това зависи от хората в тях. Хората от хиляди села и градски квартали имат свои потребности. Малките читалища могат да свършат голяма работа за интелектуалното и духовно обогатяване на местните жители, за предлагането на смислени начини за прекарване на свободното време на младежите, за подобряването на селищната среда, за благоустрояването на кварталите, за сближаването на хората от общността.

Промяната започва от развитието на двете неща, които споменах в началото: социално предприемачество и социален капитал. Така читалището може да се върне към ролята, която са възрожденците са му дали.

Малки гласове в ефира

2010-03-09T10:44:00.000-08:00

Кое е най-малкото радио на света? Нека не губим време и енергия, за да налучкваме. Отговорът е: Радио Сили!

От 2002г. Великобритания развива система за изграждане и поддържане на малки местни радио станции, които иначе трудно биха оцелели в суровата война за реклами и слушатели. Всяко Community radio, както наричат тези сърца и гласове на малките общности, е нестопанска организация. Мисията му е да стига до групи от хора, обособени по географски признак и по специфични интереси. Излъчва в радиус 5 километра от предавателя.

Такива медии имат поне два проблема, за да оцеляват: как да намерят пари и как да намерят екип.

Местните радио станции се финансират предимно от местните общности. Например радио Сили, което излъчва за хората от едноименните острови, осигурява приходите си от местна лотария. На Сили живеят около 2100 души, много от които участват в лотарията. Всяка седмица се разпродават 1000 билета, всеки на цена един паунд. Победителят печели 800 паунда, останалите 200 са за нуждите на радиото.

Колкото до човешкия ресурс, решението е просто: доброволци. 67 жители на Сили са обучени да водят предавания. И го правят. Лондонското радио за авангардно изкуство Resonance FM има четирима щатни водещи, зад които стоят триста доброволци, занимаващи се с техническата поддръжка и подготовка на продукциите. Cross Rhythms е радио за съвременна християнска музика в град Строук он Трент и се издържа с дарения от слушатели. 170 доброволци от манчестърското мултикултурно All FM допринасят за срещата на хора с различен социален, етнически, расов и религиозен произход в големия град.

Малките community radio във Великобритания са над 100. Защо ги има? Големите радиостанции обикновено се занимават с национални теми. Локалното радио се прави от и за хората в общността. Хората в общностите имат потребност да чуват гласовете си.

Два различни подхода

2010-03-01T22:50:00.000-08:00

Около 22 януари 1876г. двама мъже преминали заледения Дунав от Влашко към Българско.

Това били Панайот Волов и Георги Бенковски, апостолите на Четвърти революционен окръг. Бледият и чувствителен интелигент Волов първоначално бил определен за главен апостол на окръга, но естественият подбор не му оставил шанс. Властният и енергичен Бенковски бързо станал всепризнат вожд на движението в Панагюрско. За няколко месеца той организирал и осъществил саможертвеното и предварително обречено Априлско въстание. Вдъхновил, мобилизирал и повел стотици, дори хиляди непознати хора.

Какъв е Бенковски, когато работи с хората?

Обича да говори с размах, гръмко и красноречиво. Разпален оратор е. Речта му пред 300 души на Оборище е силна, въздействаща, енергитизираща. Държи се като народен трибун, знаещ какво е най-доброто за всички.
Обича да е център на вниманието. С всички сили се стреми да прави или да контролира събитията. Позира като актьор на сцена пред многобройна публика. Ролята на многобройните му телохранители по време на подготовката на въстанието е да въздействат визуално и емоционално, а не толкова да го пазят.
Обича да налага мнението си и не търпи противоречия. Захари Стоянов пише за него: "ревнеше му се да диктаторства." Не харесва "философите" и "граматиците", както присмехулно нарича по-образованите от него.
Обича да говори с най-общи фрази. Не предлага на хората по-далечна и по-ясна визия за бъдещето от въстание и абстрактно сладкия идеал за свобода. Не се опитва да отиде отвъд собствения си опит и опита на хората, на които проповядва.

Бенковски умее да пробужда емоции, да докосва и овладява ирационалното в хората. Той е площаден агитатор; човек, които може да оглави голямо социално движение. Освен национализма на Бенковски, обаче, такива масови социални движения могат да са и нацизмът, и комунизмът. Когато човек стане част от такова движение, той се чувства и действа различно от случаите, когато е сам и внимателно разсъждава. Да, имаме късмет, че Бенковски е бил на страната на "добрите" и действията му са допринесли за освобождението на България. Но подходът "Бенковски" не е този на сплотените, съзнателни и съзидателни общности. Такъв е подходът "Левски."

Какъв е Левски, когато работи с хората?

Обича да разяснява, да тълкува и да просвещава. Захари Стоянов разказва какво е чувал от съратниците му: "Покрай своята апостолска мисия той е изпълнявал и много други обязаности в отношение на селяните, като: да живеят по-човешки, да си дават децата в училището и пр."
Обича да създава малки групи - комитетите. Не търси масовост и бързо набиране на членове, а търси подходящи хора. Тропа на вратите на непознати, препоръчани от общи познати. Обикаля от човек на човек, създава лични връзки, споява отделните комитети.
Обича да поощрява хората да изразяват мнение. Не им се налага. Вероятно е осъзнавал колко е важно българинът, който няма навик да решава самостоятелно въпроси извън портата на двора му, да се подкрепя в научаването и осмислянето на нови неща. Затова заявява, че в свободна България въпросите ще се решават е вишегласие.
Обича да рисува пред събеседниците си по-далечна перспектива от въстанието и освобождението. Пише до Каравелов: "Ще имаме едно знаме, на което ще пише "Свята и чиста република."

Левски основава комитет

Мисля, че днес Левски би бил съвършеният организатор на общности. Левски планира проекта си напред във времето и разчита на неговата устойчивост. Важно му е хората да са идейно осъзнати, да са обществено образовани и обучени. Понеже знае, че целта - свободна и демократична република - е трудна за постигане, иска да положи здрава, дълбока основа на движението си.

Разбира се, осъзнавам, че Левски и Бенковски действат в различен исторически контекст. Затова не целя да противопоставя две личности с големи заслуги към нацията. По-скоро сравнявам похватите им, които все пак отразяват личностните им характеристики. Единият похват - този на Левски - е по-успешен при създаването на малки общности. Той е в съзвучие и с практиките на съвременното демократично общество.

Отправна точка

2010-02-14T10:40:00.001-08:00

През 1964г. хората от квартала Уудлоун в Чикаго имали проблем с местната власт, която не изпълнявала обещанията си. Уудлоун бил беден район, населен с афроамериканци и шансовете им за успех били минимални. Те обаче се обърнали към Сол Алински - известен организатор на общности.

Алински измислил как хората от Уудлоун да притиснат кмета и съветниците така, че те да бъдат принудени да преговарят и да свършат обещаното. Идеята си нарекъл shit in, по аналогия със седящите протести sit in.

Планът му бил в най-пиковите часове на чикагското летище "О'Хара" стотици уудлоунци да заемат тоалетните с вестници и списания в ръце и да не мръднат от там. Какво би се случило с огромния брой пътници, изнервени от невъзможността да задоволят свои основни потребности? Можем да си представим най-натовареното за времето си летище в света, развълнувано като пчелен кошер. Навярно за shit in акцията щеше да пише в учебниците, ако Алински хитро не подшушнал тук-там за плановете си.

Градските власти в Чикаго били зашеметени при вестта за готвената окупация. Подновили преговорите с хората от Уудлоун и този път наистина изпълнили ангажиментите си. Всъщност Алински приложил една от главните си тактики: "Заплахата обикновено е по-ужасяваща от самото нещо."

Историята от 1964г. е отправната ми точка в изследването на общностите. Колкото и да впечатлява, за мен тя е по-скоро пикантна, но не и типична илюстрация на тема "гражданска активност".

Блогът е мястото, в което ще споделям какво съм научил за създаването на общности. Искам да разбера как хората могат да се образоват, да се превръщат в осъзнати свободни и солидарни граждани и как могат с малки инициативи да постигат промяна към по-добро. Харесвам израза "Действай локално, мисли глобално" и искам да видя как се прилага по света и какво може да се направи у нас.